Много интересна е историята на църковния храм в село Сопица, чието име произлиза от „сопа“. Счита се, че след повторното й построяване през 1810-та година и само шест след нейното разрушаване от османците, в двора е намерен кръст. Той силно наподобява по форма бременна жена, а Големи Глог е точката, на която е намерена находката. Това се явява и най-високото място за селото. Всъщност връзката на църквата с кръста се състои в това, че той по всяка вероятност принадлежи на ордена на рицарите тамплиери. Тъй като кръстът е оброчен, на него се изнася курбан за здраве в името на светеца Георги. Друго интересно предание е това, че имащите сериозни заболявания и достатъчно вяра в тяхното лечение, е достатъчно да докоснат кръста. Впоследствие теорията за принадлежността на предмета към Тамплиерите е опровергана и немалко учени са на мнение, че това е типична за региона форма. Никой не знае защо и кога кръстът е побит именно там.
Жителите на Сопица пренасят кръста в двора на църквата, но преди това той е заровен на два метра под земята. Около него могат да се видят и множество други кръстове, принадлежащи на различните свещеници от църквата. Всяко едно от тези божи лица е допринесло за образованието и просвещението на хората. Поп Станко Маринков е със сигурност един от поповете, на когото принадлежи един от кръстовете. Той е починал през 1909-та година на 23-ти януари, а храмът може да се похвали още и с една от най-мелодичните в цялата страна камбани. През 1935-та година пък се построява училището, носещо името на светите братя Кирил и Методий. Днес на мястото на учебното заведение се намира сградата на кметството. В средната част на селото – там е построено най-първото училище почти веднага след освобождението от турско робство. Две стаи с коридор, намиращи се над мазе за дърва – това всъщност представлява първото школо. Първо се пише с плочи и калем, а едва впоследствие в употреба навлизат перото и мастилото. Янко Бежански предоставя след 1939-та година своята къща с три стаи, за да може училището да продължи дейността си и да обучава децата.
Правенето на молебени и обикалянето на полето са само малка част от обичаите в Сопица, което се слави с провеждането на множество събития. Вечерта на първи март например момичетата от селото заравят под камък конец с червен цвят. При положение, че на сутринта под конеца има буболечка или червей, това означава, че на момата й предстои сватба през годината. Друг признак за евентуална женитба е идването на сутринта след Нова година на сврака на бунището. Преди това обаче момичетата изхвърлят рано сутринта боклука от домовете си. Булката се води на чешма за вода и там чупи стомна, а в миналото сватбите продължават до три дни. На Бъдни вечер не се вечеря по обичайния начин на маса, а върху пода се постила слама. Постна баница с тиква и постен боб са две от обичайните ястия, както и сарми с кисело зеле. Преди лягане членовете на семейството стъпват в подницата, в която се е пекла баницата.
